Напролет миглите ми са зелени
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла
скрежинки по оголените клони,
сълзиците им в първата мъгла,
нечути, рано заранта се ронят.
Когато всички спите, посреднощ,
луната ги облива с щедростта си
и в разточителния ѝ разкош
затихва пулсът на щурче безгласно.
О, мои алабастрови сестри –
без жал обрулени от сприя ледна!
Една прегръдка ваша ме спаси
на мрака дирята да не последвам.
По устните ми лепне брезов сок,
напролет миглите ми са зелени.
Навярно тъй прошепва Господ Бог,
че с мен е жива цялата вселена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
.
