Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла
скрежинки по оголените клони,
сълзиците им в първата мъгла,
нечути, рано заранта се ронят.
Когато всички спите, посреднощ,
луната ги облива с щедростта си
и в разточителния ѝ разкош
затихва пулсът на щурче безгласно. ...