Урагани бушуват в сърцето

и бури разкъсват плътта ми,

а във мене е скрито небето,

да лекува дълбоките рани.

Щъркели гнездата си свиват

върху мойта гореща любов

и чакат те новата среща

на слънцето с младия зов.

И нека се давя до полуда

в свободата на птичия полет,

да разперя криле и да плувам

във вятъра, идващ напролет.

Ако започнат да капят перата,

от крилете вече изморени,

ще ги събирам грижливо и пазя,

за да търся мечтите си смели.

Някога, може би, пак ще обичам,

ще викам, ще плача, ще страдам,

за да мога да полетя на воля

и себе си цялата да раздавам.