Напролет с птиците, може би
612
0
0
Урагани бушуват в сърцето
и бури разкъсват плътта ми,
а във мене е скрито небето,
да лекува дълбоките рани.
Щъркели гнездата си свиват
върху мойта гореща любов
и чакат те новата среща
на слънцето с младия зов.
И нека се давя до полуда
в свободата на птичия полет,
да разперя криле и да плувам
във вятъра, идващ напролет.
Ако започнат да капят перата,
от крилете вече изморени,
ще ги събирам грижливо и пазя,
за да търся мечтите си смели.
Някога, може би, пак ще обичам,
ще викам, ще плача, ще страдам,
за да мога да полетя на воля
и себе си цялата да раздавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
