11 mar 2012, 19:13

Напролет в парка

  Poesía
530 0 0

НАПРОЛЕТ В ПАРКА

 

Напролет в парка е много красиво!

Вред зеленеят дръвчета, тревички.

Фонтанче ромоли напевно, живо,

във хор му пригласят радостно птички.

 

Слънцето плахо през клони наднича -

не може да пекне, зимата още

облаци зли по небето повлича,

но Пролетта идва. Пролетта още!

 

Усещам аз този вик на възторга,

на радост чиста и светла надежда.

Пролет силна, тържествуваща трогва,

приветно в очи ù ясни поглеждам.

 

Страшно е напролет смъртта да срещнш,

плаче сърцето, боли те душата,

но се разтваряш Пролет да посрещнеш -

Животът силен е, той побеждава!

 

Красив е паркът напролет, красив е.

Радост ни носят тез весели птички,

химн на възхвала, да, Животът жив е!

Да го приветстваме, радваме всички!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...