Mar 11, 2012, 7:13 PM

Напролет в парка

  Poetry
531 0 0

НАПРОЛЕТ В ПАРКА

 

Напролет в парка е много красиво!

Вред зеленеят дръвчета, тревички.

Фонтанче ромоли напевно, живо,

във хор му пригласят радостно птички.

 

Слънцето плахо през клони наднича -

не може да пекне, зимата още

облаци зли по небето повлича,

но Пролетта идва. Пролетта още!

 

Усещам аз този вик на възторга,

на радост чиста и светла надежда.

Пролет силна, тържествуваща трогва,

приветно в очи ù ясни поглеждам.

 

Страшно е напролет смъртта да срещнш,

плаче сърцето, боли те душата,

но се разтваряш Пролет да посрещнеш -

Животът силен е, той побеждава!

 

Красив е паркът напролет, красив е.

Радост ни носят тез весели птички,

химн на възхвала, да, Животът жив е!

Да го приветстваме, радваме всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...