От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти...
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци,
като стъклар в пещта ще сложа
аз част от своята душа.
Па нека изгори във пламъци.
Да мога като Феникс да се преродя,
от пепелта да се въздигна.
Парче небе да сътворя
и сред звездите да изригна...
© Кат Кат Todos los derechos reservados