23 jul 2008, 1:26
Напук!
На самота ли съм обречена?
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
© Антоанета Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поплачи! Сълзите изчистват!
Но прости! -
Ами понякога с добро не може!
-
Не с лошо.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но нека и той...нали го обичаш...с обич.