Напук!
На самота ли съм обречена?
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
