23 июл. 2008 г., 01:26
Напук!
На самота ли съм обречена?
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!
© Антоанета Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поплачи! Сълзите изчистват!
Но прости! -
Ами понякога с добро не може!
-
Не с лошо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но нека и той...нали го обичаш...с обич.