23 июл. 2008 г., 01:26

Напук! 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
746 0 4
На самота ли съм обречена?
Боли ме! Душата си чувствам на две половини разсечена.
Що за буря бушува във мен -
погуби деня ми, сега целият ми свят е опустошен.
Тази моя болка защо ли е толкова силна
и кога ли най-сетне ще спре, кога ли ще стихне?
Но аз съм тъй силна и борбена, знам!
Няма лесно в нейния плен да се дам.
Няма да плача и гордо ще гледам напред.
И скоро ще бъда щастлива със друг,
ще направя така, че да погубя и теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »