Ще излизам и ще пия,
нали няма нищо вечно?
В алкохола болката си ще удавя –
новият живот ще е на чисто!
Но без теб, не си ми нужна.
Бъди с когото си поискаш.
Сърцето мое ще оставя празно –
жена не искам и да видя!
И нека ми тежи раздялата,
от болката човек се учи.
Понякога разбрах, че е награда
да не получиш онова което искаш!
Но ти бъди щастлива.
И слагам край със този стих.
Напук на всичко ще живея –
някак си и аз ще съм щастлив!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados