Напусни сърцето ми!
Изчезни!
Ако искаш с мъглата се изпари.
Просто се махни.
Иди си, иди!
Вече ми причини прекалено много беди.
И сълзи... И сълзи...
Ах, как пареха в моите очи.
Сега като си спомня
още по-силно боли...
Напусни сърцето ми, разбери,
високомерието ти започна да ми тежи.
Не понасям грозните ти лъжи,
не издържам на поведението ти дори.
Не съм ти на повикване запомни!
Не може да очакваш да дойда
всеки път, щом телефонът ми иззвъни.
Напусни сърцето ми!
Хайде какво чакаш?
Търсиш ли нещо там?
И да търсиш
вече няма да намериш нищо.
Празно е!
Кухо е...
Няма нищо в него.
Нито любов,
нито мечти,
Всичко взе му ти.
Тръгвай, върви,
Oстави сърцето ми да кърви.
И моля те всичките си следи заличи.
И стигнеш ли до следващото такова,
не убивай и него.
Не и с тази отрова!
© Радена Todos los derechos reservados