12 nov 2014, 23:53

Наранената жена

2.8K 1 3

Обичал ли си наранената жена,
тя в мислите си вече само плаче...
Заровила е всички сетива,
а чувствата ù са добри палачи.

Не вярва тя на клетва и във Бог
и се съмнява в ласки-комплименти...
Душата ù - обесена от зов,
възкръсвала е след отровна ревност.

Тя люби нощем много страхове.
Понякога насилват я в съня ù.
Гърдите ù кърма са за мъже...
дошли да се надсмиват над греха ù.

Обича да е силна в слабостта,
вината си я носи под бельото...
след погледи я мие - в банята,
пере си в огледалото живота.

Обичал ли си наранената жена,
тя тръгва си и някога се връща...
най-важните за нея на света
сте - ти, децата и уюта вкъщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,Фери, Дани, Пламена!
  • Страхотен стих!
    Силен, докосващ, разтърсващ!
  • Благодаря ти, че сподели това прелестно и така тъжно стихотворение! В него открих себе си- във всеки ред се преоткривах и почти успя да ме разплачеш с безумната си искреност и със силния дъх на истина, който почти трови сърцето и съзнанието ми!
    Поставям ти най-висока оценка!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...