12 нояб. 2014 г., 23:53

Наранената жена

2.8K 1 3

Обичал ли си наранената жена,
тя в мислите си вече само плаче...
Заровила е всички сетива,
а чувствата ù са добри палачи.

Не вярва тя на клетва и във Бог
и се съмнява в ласки-комплименти...
Душата ù - обесена от зов,
възкръсвала е след отровна ревност.

Тя люби нощем много страхове.
Понякога насилват я в съня ù.
Гърдите ù кърма са за мъже...
дошли да се надсмиват над греха ù.

Обича да е силна в слабостта,
вината си я носи под бельото...
след погледи я мие - в банята,
пере си в огледалото живота.

Обичал ли си наранената жена,
тя тръгва си и някога се връща...
най-важните за нея на света
сте - ти, децата и уюта вкъщи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,Фери, Дани, Пламена!
  • Страхотен стих!
    Силен, докосващ, разтърсващ!
  • Благодаря ти, че сподели това прелестно и така тъжно стихотворение! В него открих себе си- във всеки ред се преоткривах и почти успя да ме разплачеш с безумната си искреност и със силния дъх на истина, който почти трови сърцето и съзнанието ми!
    Поставям ти най-висока оценка!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...