Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук.
От думите ти ще се лее песен,
макар живота ти да не е лесен.
Душа ти ще изгарям в клада
и мъничко ще дам ти и наслада.
Ръцете ти със ласки ще наливам,
но и повече ще ги извивам.
От устните ти златен мед ще лея, ...