Наречена съм
Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук.
От думите ти ще се лее песен,
макар живота ти да не е лесен.
Душа ти ще изгарям в клада
и мъничко ще дам ти и наслада.
Ръцете ти със ласки ще наливам,
но и повече ще ги извивам.
От устните ти златен мед ще лея,
в гърлото ти буца ред по ред ще сея.
Очите ти струят със чудна добрина
в клепките ще скрия ти злина.
Въздишките ти ще таят нега
на глътки радост аз ще ти броя.
Косите ти ще веят мирис екзотичен,
пътят ти във бяло в тях ще е закичен.
Нозе ти ще даря със стъпка дръзка
и ще обрека те да си носиш Кръста!
Септ. 1986г.
Ренета Първанова.
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки си носи кръста! Иска , не иска го влачи в дните! Харесах!
-
Лена Ник, благодаря!Приятно ми бе да разбера, че съпреживяваш!А още повече се зарадвах на "предчувстваща"и аз изпращам поздрав!
-
Видях те в онази далечна година - млада, невинна, красива и предчувстваща. Стихът ти ме увлече в размишления за душите, за кладите, за Съдбите...ни. Изживях го!
-
Георги Каменов,благодаря! Ели Ангелова - какво да кажа - страхотен кратък коментар ФИЛОСОФСКИ, защото носейки трудностите и мъките дадени от Него, рядко осъзнаваме, че това е благословия а не тежестта от която стенем! Коментара ти Ели е пречистен от ВОДАТА /voda), а тя е мъдра. Благодаря ти от сърце Ели!Стойне, така е "пътя закичен в бяло" предполага това - мъдра си, пожеланието ти ме сгря!Благодаря Стойне, ДОБРО УТРО! Мисана, размислил си точно на своеобразния "кръст" на текста ми, точно там където макар и финал,всъщност е кръстовище с една единствена лента като посока на движение. Благодаря, Мисана, Хубав да бъде деня!
-
Отново много силна поезия ни поднасяш, Ренета! Видях датата, но аз чета за пръв път текста ти сега, затова го съотнасям за себе си към моето настояще. Не мога да не съм с Елица, която винаги има обективна и безпристрастна оценка за поезия. Но и без нейното подсказване /тя ме изпревари в коментара си/, с безапелационния си финал:
"Косите ти ще веят мирис екзотичен,
пътят ти във бяло в тях ще е закичен.
Нозе ти ще даря със стъпка дръзка
и ще обрека те да си носиш Кръста!",
както и с целия си текст, ти не ми оставяш друг избор освен отличен 6! -
Всеки трябва сам да си носи кръста и да успее да го занесе до края на пътя си. Такава е Божията воля, мила Рени.
Отново предлагаш силна творба.Бъди благословена от бог!
От сърце ти желая само добро и ти прегръщам да ти влея малко и от моите благословения! -
Благословена от Съдбата...
Харесах стиха ти, Рени.
-
Вечният човешки кръст, който всеки носи, но не всеки може да издържи... Хареса ми стиха ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави и от мен, Ренета!