Наречена съм
Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук.
От думите ти ще се лее песен,
макар живота ти да не е лесен.
Душа ти ще изгарям в клада
и мъничко ще дам ти и наслада.
Ръцете ти със ласки ще наливам,
но и повече ще ги извивам.
От устните ти златен мед ще лея,
в гърлото ти буца ред по ред ще сея.
Очите ти струят със чудна добрина
в клепките ще скрия ти злина.
Въздишките ти ще таят нега
на глътки радост аз ще ти броя.
Косите ти ще веят мирис екзотичен,
пътят ти във бяло в тях ще е закичен.
Нозе ти ще даря със стъпка дръзка
и ще обрека те да си носиш Кръста!
Септ. 1986г.
Ренета Първанова.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
