Роби (Роберт)
511 3486
3 may 2017, 22:14  

Наречи любовта ни безумие 

  Poesía
1155 5 10

Осъзнах го с изгаряща болка във мене –

колкото ланшния сняг съм ти нужен!

Протестира сърцето, душата ми стене,

от днес ще сме с тебе далечни и  чужди!..

 

Ти захвърли във тръните всичко прекрасно,

зачерта лесно  мечтите красиви.

Изведнъж се отрече от думите... Ясно –

блъф е било, че с мен си щастлива!..

 

Затова и самичък  изкачвам нататък

пътя  стръмен  към мойта Голгота.

И се моля дано този път да е кратък –

да издържа до последната кота!...

 

И когато на кръста ще бъда разпънат,

прикован не с пирони, а с думи,

пред тълпата  излез и преди да разсъмне,

наречи  любовта  ни  безумие!...

 

С наранено сърце ще помоля: „Прости й,

Боже  Господи!...Дай ми  грехът  й!...”

Твоят поглед от мене спокойно ти  скрий  и

продължи си - безгрешна, по пътя!...

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели, за вниманието!...Хубава вечер ви желая!...
  • Прекрасно е, Роби! Просто нямам какво да добавя!
  • Въпреки раната, готов за прошка. Не всеки го може. Поздрави!
  • Любовта е великодушна и всеопрощаваща. Поздрави, Роби!
  • Изключителен стих! Всяка дума си тежи на мястото! Поздрави, Роби! Благодаря ти за удоволствието от прочетеното!
  • Добро утро, Роби!
    Денят ще е хубав,
    когато ме будиш
    с поредните строфи...
  • Прекрасен стих, Роби!
  • Голгота е върхът
    там винаги стои кръстът
    силният е прикован и опрощава
    грешникът на свобода се наслаждава.
  • Браво,Роби! Великолепна поезия! Само любовта може да прощава.Изстрадана болка!😍
  • Тя е виновна , а лирическият е великодушен! Страхотно
Propuestas
: ??:??