Наречи любовта ни безумие
Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно,
зачерта лесно мечтите красиви.
Изведнъж се отрече от думите... Ясно –
блъф е било, че с мен си щастлива!..
Затова и самичък изкачвам нататък
пътя стръмен към мойта Голгота.
И се моля дано този път да е кратък –
да издържа до последната кота!...
И когато на кръста ще бъда разпънат,
прикован не с пирони, а с думи,
пред тълпата излез и преди да разсъмне,
наречи любовта ни безумие!...
С наранено сърце ще помоля: „Прости й,
Боже Господи!...Дай ми грехът й!...”
Твоят поглед от мене спокойно ти скрий и
продължи си - безгрешна, по пътя!...
© Роберт All rights reserved.
