8 jun 2010, 9:45

Нарича се... и аз не знам

  Poesía » Otra
721 0 11
Дори не знаеш кой си?  
Живееш по... погрешка…  
Обличаш се в последна мода,  
за да спасиш се. Грешка!  
Парите са дошли при теб,  
по някаква причина. Е, добре!  
Оттук нататък? Смешка!  
Не си красив! И доста простоват.
Тъй липсват ти словата…  
И как ще можеш да се защитиш?
С парцали? И без реч?  
Посрещат те със тях,  
но после… пълен крах.  
Та, за това говоря, непознати!  
Аз скромно съм облечена  
и нямам ланци и пари.  
Усмихвам се! И заговарям  
този, който срещу мен стои.  
И… ти изчезваш. Няма те!  
Дали разбра защо? Дано!  
Не важни са парите…   
в тоз момент. А мислите…  
с които ти си зареден…  
Абсурд! За друго си роден.  
Загубих време! Е, добре!  
А ти… реши си сам    
дали живее ти се под това небе.
А то красиво е! Как да го обясня?
Очи са нужни! И… душа!  
       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави, Мариана!
  • Душа без прозорци не може! Поздравления, Марианка!
  • Добре е написано и реално!!!
    И какво от това, и да имаш очи не е гаранция, какво, дали, ще видиш!!!
  • Много актуален стих! В наше време душата често страда...
    Поздрав !
  • "Очи са нужни! И… душа!"
    Толкова си права, Мариана - не е достатъчно само да имаш очи... трябва да умееш и да ги използваш...
    Поздравявам те с нещо по темата:
    http://vbox7.com/play:181ca519
    Поздравления за позицията и хубавия стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...