Нарича се... и аз не знам
| Дори не знаеш кой си? | |||
| Живееш по... погрешка… | |||
| Обличаш се в последна мода, | |||
| за да спасиш се. Грешка! | |||
| Парите са дошли при теб, | |||
| по някаква причина. Е, добре! | |||
| Оттук нататък? Смешка! | |||
| Не си красив! И доста простоват. | |||
| Тъй липсват ти словата… | |||
| И как ще можеш да се защитиш? | |||
| С парцали? И без реч? | |||
| Посрещат те със тях, | |||
| но после… пълен крах. | |||
| Та, за това говоря, непознати! | |||
| Аз скромно съм облечена | |||
| и нямам ланци и пари. | |||
| Усмихвам се! И заговарям | |||
| този, който срещу мен стои. | |||
| И… ти изчезваш. Няма те! | |||
| Дали разбра защо? Дано! | |||
| Не важни са парите… | |||
| в тоз момент. А мислите… | |||
| с които ти си зареден… | |||
| Абсурд! За друго си роден. | |||
| Загубих време! Е, добре! | |||
| А ти… реши си сам | |||
| дали живее ти се под това небе. | |||
| А то красиво е! Как да го обясня? | |||
| Очи са нужни! И… душа! | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
