24 mar 2017, 23:06

Нарича се живот

442 1 0

Да обичаш човек от далеч не е болка, смърт е.

Спираш да мислиш за него 

и ето го в цялото си величество. 

И нещо започва да трепери тъй силно

да се юрка и да грачи.

Но тихо, без никой да чуе.

Той е там е но не както преди,

сакат сега е патерици носи.

Гледката е тъй болнава

но не спираш да гледаш.

Искаш да се втурнеш,

като дете за топка 

и да го прегърнеш да му дадеш сили.

Но съдбата тъй злочеста така е наредила,

да обичаш от далеч.

А как бих му взела цялото патило

и на ръмена да го нося,

за да е по жив от всякога.

О любов несподелена и забранена.

Моля те не си отивай,

запази ме още малко жива!                

 

                                                                                                                                                    За вечната любов:

                                                                                                                                                      В.....(гадината)

                                                                                                                                                      Обичам те!

 

                                                                Автор: Б. Х. <3 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бетито Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...