Нарича се живот

Да обичаш човек от далеч не е болка, смърт е.

Спираш да мислиш за него 

и ето го в цялото си величество. 

И нещо започва да трепери тъй силно

да се юрка и да грачи.

Но тихо, без никой да чуе.

Той е там е но не както преди,

сакат сега е патерици носи.

Гледката е тъй болнава

но не спираш да гледаш.

Искаш да се втурнеш,

като дете за топка 

и да го прегърнеш да му дадеш сили.

Но съдбата тъй злочеста така е наредила,

да обичаш от далеч.

А как бих му взела цялото патило

и на ръмена да го нося,

за да е по жив от всякога.

О любов несподелена и забранена.

Моля те не си отивай,

запази ме още малко жива!                

                                                                                                                                                    За вечната любов:

                                                                                                                                                      В.....(гадината)

                                                                                                                                                      Обичам те!

                                                                Автор: Б. Х. <3