Да обичаш човек от далеч не е болка, смърт е.
Спираш да мислиш за него
и ето го в цялото си величество.
И нещо започва да трепери тъй силно
да се юрка и да грачи.
Но тихо, без никой да чуе.
Той е там е но не както преди,
сакат сега е патерици носи.
Гледката е тъй болнава
но не спираш да гледаш.
Искаш да се втурнеш,
като дете за топка
и да го прегърнеш да му дадеш сили.
Но съдбата тъй злочеста така е наредила,
да обичаш от далеч.
А как бих му взела цялото патило
и на ръмена да го нося,
за да е по жив от всякога.
О любов несподелена и забранена.
Моля те не си отивай,
запази ме още малко жива!
За вечната любов:
В.....(гадината)
Обичам те!
Автор: Б. Х. <3
© Бетито Христова Всички права запазени