12 abr 2020, 14:19

Наричане

  Poesía » Otra
866 3 11

Вързана люлка, Слънчова булка.
Шушнат зелени треви.
Втъкнала в русите плитки светулка,
пролет нечута върви.

 

Къс от дъгата, превързва тъгата,
с билки душата цери.
Славейче малко, с душица от злато,
пее от мрак, до зори.

 

Времето тъмно, по сипеи стръмни,
води и звяр, и човек.
Петле ни стига, за да се съмне,
утрото мъдро е лек.

 

С плаха надежда, Луната поглежда,
златна Зорница мълчи.
Човек предполага, съдбата нарежда -
зеница е в птичи очи.

 

Гости калесани, питки замесени,
бъклица, здравец, винО.
Дай Боже - здраве, обич и песен, и
да ни се сбъдне. Дано!
.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Зли сили 🇧🇬

В доба потайна, стъпки незнайни,
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни, ...
1.7K 5 11

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...