12.04.2020 г., 14:19 ч.

Наричане 

  Поезия » Друга
565 3 12

Вързана люлка, Слънчова булка.
Шушнат зелени треви.
Втъкнала в русите плитки светулка,
пролет нечута върви.

 

Къс от дъгата, превързва тъгата,
с билки душата цери.
Славейче малко, с душица от злато,
пее от мрак, до зори.

 

Времето тъмно, по сипеи стръмни,
води и звяр, и човек.
Петле ни стига, за да се съмне,
утрото мъдро е лек.

 

С плаха надежда, Луната поглежда,
златна Зорница мълчи.
Човек предполага, съдбата нарежда -
зеница е в птичи очи.

 

Гости калесани, питки замесени,
бъклица, здравец, винО.
Дай Боже - здраве, обич и песен, и
да ни се сбъдне. Дано!
.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

В доба потайна, стъпки незнайни,
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни, ...
  1307  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??