Вързана люлка, Слънчова булка.
Шушнат зелени треви.
Втъкнала в русите плитки светулка,
пролет нечута върви.
Къс от дъгата, превързва тъгата,
с билки душата цери.
Славейче малко, с душица от злато,
пее от мрак, до зори.
Времето тъмно, по сипеи стръмни,
води и звяр, и човек.
Петле ни стига, за да се съмне,
утрото мъдро е лек.
С плаха надежда, Луната поглежда,
златна Зорница мълчи.
Човек предполага, съдбата нарежда -
зеница е в птичи очи.
Гости калесани, питки замесени,
бъклица, здравец, винО.
Дай Боже - здраве, обич и песен, и
да ни се сбъдне. Дано!
.
© Надежда Ангелова Все права защищены