Наричат те Болка...
Хората се плашат от теб...
казват, че ти си нещо ужасно,
всичко във теб е потънало в лед,
а не виждат и чудото, толкоз прекрасно...
Непоносимо прерязваш, пронизваш гърла
в безсънните нощи, изпълнени с писъци
и Болка наричат те... с болни слова,
в хорските луди, болезнени списъци!
Болка красива? Нима?...
Нима съществува далечна нирвана?
Нима се осъждат невинни деца?
Нима истина в Болката няма?...
И хубост не! Но не и младост!
Но не и чувства! Не слова!
Те карат да изпитваш тази мнима сладост,
но не взаимна, винаги сама!
Красива си и в многото студено,
което мен държи от тебе толкова далечна,
се крие нещо мръсно, опетнено...
Завиждат ти... Защото ти си вечна!!!
Презират те! С ненавист името ти те изричат.
Страхуват се! Следят последната ти смъртна обиколка.
Бичуват те! Несдържано от тебе се отричат.
И мразят те! Защото твоето име е Болка!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
