10 ago 2007, 13:11

Нарисувах си май

  Poesía
963 0 23
Осмелих се ръка да протегнатам нагоре, към синия Рай!Да усетя по-близо моментана желания пролетен май!

Осмелих се във стих да го сложаи окича с венец от цветя,клонка маслинова там да положа,за да бъде по-шарен деня!

Осмелих се да сложа и пъстра дъга,бяла птица на нея да пее.И заслушах се някъде там, в пролетта,топъл дъжд над нас ще се лее!

Ще измие следите от тъжна нега,двама влюбени там ще застанат!Със усмивките ведри на любовта,през дъжда ще възкръсват надежди!

Ще изминат прегърнати през есента,жълти клони пред тях ще разчистват.И така ще дочакат пак пролетта,че през май любовта им започна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...