10.08.2007 г., 13:11

Нарисувах си май

962 0 23
Осмелих се ръка да протегнатам нагоре, към синия Рай!Да усетя по-близо моментана желания пролетен май!

Осмелих се във стих да го сложаи окича с венец от цветя,клонка маслинова там да положа,за да бъде по-шарен деня!

Осмелих се да сложа и пъстра дъга,бяла птица на нея да пее.И заслушах се някъде там, в пролетта,топъл дъжд над нас ще се лее!

Ще измие следите от тъжна нега,двама влюбени там ще застанат!Със усмивките ведри на любовта,през дъжда ще възкръсват надежди!

Ще изминат прегърнати през есента,жълти клони пред тях ще разчистват.И така ще дочакат пак пролетта,че през май любовта им започна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...