Нарисувай я със думи
преживяната любов -
да не ù се нищо губи,
да блести със пламък нов.
С онзи пламък във душите
през годините ни тлял,
дето още топли дните
зимата в снега ни бял.
Дай ù дъх отново с устни,
светлина ù дай с очи
и с ръцете си изкусни
в рамка нова прикови.
Ще окача аз във хола
пъстра, като есента,
на стената моя гола
за икона - любовта!
© Елена Todos los derechos reservados