Спринцовки... дъх замиращ,
във вените отрова,
смъртта се назовава дрога...
Младостта замира ненадейно,
бутилка, после две,
очи забравили за нежност,
треперещи ръце....
Търсене на смисъл – невъзможно,
отказване от тази болест – сложно,
живот – пропадащ всеки миг,
като глас в пустиня – вик....
Сърце... претупващо набързо,
зависимо от следващата доза,
спасение... надеждната прогноза...
01.02.2007г.
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados
Винаги преди!