НАРКОМАН

Feb 2, 2007, 1:10 AM

Poetry

911 0 10

Спринцовки... дъх замиращ,
във вените отрова,
смъртта се назовава дрога...
Младостта замира ненадейно,
бутилка, после две,
очи забравили за нежност,
треперещи ръце....
Търсене на смисъл – невъзможно,
отказване от тази болест – сложно,
живот – пропадащ всеки миг,
като глас в пустиня – вик....
Сърце... претупващо набързо, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

НАРКОМАН

Want to read more?

Random works