16 nov 2006, 1:33

наркоман

  Poesía
1.6K 0 3
Лежи в канавка
и сънува розови
мечти,
продаде живота
за измислени
лъжи.
Иска да крещи,
но устата му
защита е с
въображаеми
конци.
Тича по поляна
пълна със цветя
а на яве
се въргаля
в боклука на света.
Кратък миг на
щастие залъгва
неговото същество
заради това
отхвърлен е от
прецизното общество.
Продаде света
за грам удоволствие,
продаде света,
измислена реалност,
продаде света,
за да спре болката,
продаде света,
за да се успокой,
продаде света,
за да умре,
продаде света,
за да няма кой
да го помни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...