21 nov 2015, 19:18

Народе мой 

  Poesía » Civil
326 0 1

Народе мой

 

Крясъци и празнота,

безсмислени слова,

изказани на глас

и смях в захлас.

 

Изпита с виното вина,

осмисляща безмилостния ден,

отминал и предизвестен

от непотребните неща.

 

Поредната беда

при друг е отишла

и в твойта чаша

наливаш самота.

 

Изкрясква злобата.

И завистта,

таена в нашата душа,

се присмива над прокобата

на робската ни свобода,

за която Ти мечта

и скача по площадите...

 

Без пощада

ни се подигра

илюзията,

че имаш собствена съдба,

че имаш свобода.

 

Народе мой – разлюбен, Ти - мой живот прокуден.

 

Бойко Беров - botyo

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Свободата си я извоюваме сами, след като осъзнаем кои сме! Никой не може да ни нарани или манипулира, ако сме свободни в душата си! Няма по-голяма сила от нас самите!
Propuestas
: ??:??