Народе мой

botyo (Бойко Беров)
194 337

21 nov 2015, 19:18

Poesía » Civil

333 0 1

Народе мой

Крясъци и празнота,

безсмислени слова,

изказани на глас

и смях в захлас.

Изпита с виното вина,

осмисляща безмилостния ден,

отминал и предизвестен

от непотребните неща.

Поредната беда

при друг е отишла

и в твойта чаша

наливаш самота.

Изкрясква злобата.

И завистта,

таена в нашата душа,

се присмива над прокобата

на робската ни свобода,

за която Ти мечта

и скача по площадите...

Без пощада

ни се подигра

илюзията,

че имаш собствена съдба,

че имаш свобода.

Народе мой – разлюбен, Ти - мой живот прокуден.

Бойко Беров - botyo

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nezemna (Неземна)

2015-11-21T19:32:51+02:00

Свободата си я извоюваме сами, след като осъзнаем кои сме! Никой не може да ни нарани или манипулира, ако сме свободни в душата си! Няма по-голяма сила от нас самите!