Народе мой
Народе мой
Крясъци и празнота,
безсмислени слова,
изказани на глас
и смях в захлас.
Изпита с виното вина,
осмисляща безмилостния ден,
отминал и предизвестен
от непотребните неща.
Поредната беда
при друг е отишла
и в твойта чаша
наливаш самота.
Изкрясква злобата.
И завистта,
таена в нашата душа,
се присмива над прокобата
на робската ни свобода,
за която Ти мечта
и скача по площадите...
Без пощада
ни се подигра
илюзията,
че имаш собствена съдба,
че имаш свобода.
Народе мой – разлюбен, Ти - мой живот прокуден.
Бойко Беров - botyo
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
