16 abr 2024, 11:12

Народопсихология

  Poesía » Civil
500 0 4

Пролет пукна, ние не изпукахме.

Българи сме, издръжливо племе.

Вярно, все след другите куцукаме,

ала трябва ли за туй да мреме?

 

За война говорят политиците,

на Макрон и Байдън подражават.

Ако почне, ще се скрият всичките –

други вместо тях да се сражават.

 

Чудят се и маят журналистите:

българинът Путин що не мрази?

И на Орбан националистите

толкова не го харесват даже.

 

Да, защо ли все сме в опозиция

на добрите Евроатлантици?

И защо народът е с позиция

да не вярваме на политици?

 

Учи ни историята, родната:

С нова катастрофа да не свършим,

не по думите да съдим хората,

а да видим кой какви ги върши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Димитре, разбира се, че на принципен въпрос с удоволствие ще дам принципен отговор: Казвате, че "за война говорят политиците", което следва да означава, че според тъпите политици има война, а според умните хора всичко е мирно, което, прощавайте, е глупост безподобна. След това: Историята ни учила да не слушаме хората, а да видим кой какви ги върши. В този ред на мисли, Путин, "който българинът не мрази" е убиец и военен престъпник. И ако някой пропагандира нещо различно, това е още по-безподобна глупост, а и престъпление срещу човечеството, не само некадърен стих. Отговаря ли това на принципния ви въпрос? Ако не, мога да продължа да отговарям.....
  • Катя и Анани, благодаря за коментарите. Анани, позволи и аз да задам принципен въпрос: Дали всяка идея която не ни харесва е глупост?
  • Това стихотворение ли трябва да бъде? Въпросът е принципен: дали всяка глупост, написана в куплети и с рими тип "раница-баница", е поезия?
  • Финалът много ми хареса.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...