Apr 16, 2024, 11:12 AM

Народопсихология

  Poetry » Civic
496 0 4

Пролет пукна, ние не изпукахме.

Българи сме, издръжливо племе.

Вярно, все след другите куцукаме,

ала трябва ли за туй да мреме?

 

За война говорят политиците,

на Макрон и Байдън подражават.

Ако почне, ще се скрият всичките –

други вместо тях да се сражават.

 

Чудят се и маят журналистите:

българинът Путин що не мрази?

И на Орбан националистите

толкова не го харесват даже.

 

Да, защо ли все сме в опозиция

на добрите Евроатлантици?

И защо народът е с позиция

да не вярваме на политици?

 

Учи ни историята, родната:

С нова катастрофа да не свършим,

не по думите да съдим хората,

а да видим кой какви ги върши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Димитре, разбира се, че на принципен въпрос с удоволствие ще дам принципен отговор: Казвате, че "за война говорят политиците", което следва да означава, че според тъпите политици има война, а според умните хора всичко е мирно, което, прощавайте, е глупост безподобна. След това: Историята ни учила да не слушаме хората, а да видим кой какви ги върши. В този ред на мисли, Путин, "който българинът не мрази" е убиец и военен престъпник. И ако някой пропагандира нещо различно, това е още по-безподобна глупост, а и престъпление срещу човечеството, не само некадърен стих. Отговаря ли това на принципния ви въпрос? Ако не, мога да продължа да отговарям.....
  • Катя и Анани, благодаря за коментарите. Анани, позволи и аз да задам принципен въпрос: Дали всяка идея която не ни харесва е глупост?
  • Това стихотворение ли трябва да бъде? Въпросът е принципен: дали всяка глупост, написана в куплети и с рими тип "раница-баница", е поезия?
  • Финалът много ми хареса.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...