11 abr 2007, 8:40

Насаме

  Poesía
1.2K 0 4

      НАСАМЕ
Обичам, когато теб те няма,
да те чувствам нежно тъй до мен . . .
Обичам, когато теб те няма,
да чувам гласа ти кадифен.

Обичам, когато теб те няма,
да те чувства всеки между нас . . .
Обичам, когато теб те няма,
да разговарям с теб без глас.

Обичам, когато теб те няма,
останала със себе си сама,
обичам, обичам да повтарям,
обичам те от все душа!

2000 г., гр. Пловдив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
  • Мария почина през 2002 г. Стиховете се качват от мен, нейната приятелка. Преди малко качих следващото стихотворение и забравих да излеза от нейното име и да въведа моето. Отново благодаря за вниманието. В зависимост от коментарите за нейните стихове, ще качвам останалите и произведения. Тя има доста детски стихове, които са илюстрирани. Посъветвайте ме, добре ли ще бъде да кача някои от тях?
  • Благодаря от името на Мария.
  • Много съкровено...
    Поздрави!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...