11 abr 2007, 8:40

Насаме

  Poesía
1.2K 0 4

      НАСАМЕ
Обичам, когато теб те няма,
да те чувствам нежно тъй до мен . . .
Обичам, когато теб те няма,
да чувам гласа ти кадифен.

Обичам, когато теб те няма,
да те чувства всеки между нас . . .
Обичам, когато теб те няма,
да разговарям с теб без глас.

Обичам, когато теб те няма,
останала със себе си сама,
обичам, обичам да повтарям,
обичам те от все душа!

2000 г., гр. Пловдив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
  • Мария почина през 2002 г. Стиховете се качват от мен, нейната приятелка. Преди малко качих следващото стихотворение и забравих да излеза от нейното име и да въведа моето. Отново благодаря за вниманието. В зависимост от коментарите за нейните стихове, ще качвам останалите и произведения. Тя има доста детски стихове, които са илюстрирани. Посъветвайте ме, добре ли ще бъде да кача някои от тях?
  • Благодаря от името на Мария.
  • Много съкровено...
    Поздрави!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...