11 апр. 2007 г., 08:40

Насаме

1.2K 0 4

      НАСАМЕ
Обичам, когато теб те няма,
да те чувствам нежно тъй до мен . . .
Обичам, когато теб те няма,
да чувам гласа ти кадифен.

Обичам, когато теб те няма,
да те чувства всеки между нас . . .
Обичам, когато теб те няма,
да разговарям с теб без глас.

Обичам, когато теб те няма,
останала със себе си сама,
обичам, обичам да повтарям,
обичам те от все душа!

2000 г., гр. Пловдив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих!
  • Мария почина през 2002 г. Стиховете се качват от мен, нейната приятелка. Преди малко качих следващото стихотворение и забравих да излеза от нейното име и да въведа моето. Отново благодаря за вниманието. В зависимост от коментарите за нейните стихове, ще качвам останалите и произведения. Тя има доста детски стихове, които са илюстрирани. Посъветвайте ме, добре ли ще бъде да кача някои от тях?
  • Благодаря от името на Мария.
  • Много съкровено...
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...