НАСАМЕ
Обичам, когато теб те няма,
да те чувствам нежно тъй до мен . . .
Обичам, когато теб те няма,
да чувам гласа ти кадифен.
Обичам, когато теб те няма,
да те чувства всеки между нас . . .
Обичам, когато теб те няма,
да разговарям с теб без глас.
Обичам, когато теб те няма,
останала със себе си сама,
обичам, обичам да повтарям,
обичам те от все душа!
2000 г., гр. Пловдив.
© Мария Никленова All rights reserved.