НАСАМЕ
Обичам, когато теб те няма,
да те чувствам нежно тъй до мен . . .
Обичам, когато теб те няма,
да чувам гласа ти кадифен.
Обичам, когато теб те няма,
да те чувства всеки между нас . . .
Обичам, когато теб те няма,
да разговарям с теб без глас.
Обичам, когато теб те няма,
останала със себе си сама,
обичам, обичам да повтарям,
обичам те от все душа!
2000 г., гр. Пловдив.
© Мария Никленова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
