25 ago 2010, 22:58

Насаме с Морето

  Poesía
970 0 1

НАСАМЕ С МОРЕТО


Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.

Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.

Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
Или по-добре - за цяла вечност !!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е чувството да си насаме с морето!
    Описала си го чудесно!
    Привет!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...