25 ago 2010, 22:58

Насаме с Морето

  Poesía
972 0 1

НАСАМЕ С МОРЕТО


Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.

Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.

Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
Или по-добре - за цяла вечност !!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е чувството да си насаме с морето!
    Описала си го чудесно!
    Привет!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...