Насаме с Морето
НАСАМЕ С МОРЕТО
Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.
Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.
Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
Или по-добре - за цяла вечност !!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мандаджиева Все права защищены
