7 may 2014, 9:04  

Насаме със себе си № 7 

  Poesía » Odas y poemas
565 0 0

   7// Затрупват  ни със компромати ...
Не знам защо и до кога!?
От Миналото ни познати,
без кокал в празната ръка.

Така те все си отмъщават...
А майтапа настрана,
за нищо повече не стават -
меракът им си остана!

Те псуват всичко, скърцат с зъби
и търсят мътната вода...
За мен те са отровни гъби,
които никнат след дъжда!

Не знам какво ги вдъхновява,
какво ги кара да хриптят?
Те искат скапана държава,
далаверите им да не спрат!

О, те са страшни демагози
и балами след тях вървят!
Те с шестцифрени залози
минират правия ни път...

За тях морал не съществува,
Народ, Родина, Правота,
те за изгубеното си тъгуват
и за "онези времена".

Но както те и да се дърлят,
България върви напред,
и със калта, те гдето хвърлят,
ний ще ги сринем във  сметта!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??