7 may 2014, 9:04  

Насаме със себе си № 7

788 0 0

   7// Затрупват  ни със компромати ...
Не знам защо и до кога!?
От Миналото ни познати,
без кокал в празната ръка.

Така те все си отмъщават...
А майтапа настрана,
за нищо повече не стават -
меракът им си остана!

Те псуват всичко, скърцат с зъби
и търсят мътната вода...
За мен те са отровни гъби,
които никнат след дъжда!

Не знам какво ги вдъхновява,
какво ги кара да хриптят?
Те искат скапана държава,
далаверите им да не спрат!

О, те са страшни демагози
и балами след тях вървят!
Те с шестцифрени залози
минират правия ни път...

За тях морал не съществува,
Народ, Родина, Правота,
те за изгубеното си тъгуват
и за "онези времена".

Но както те и да се дърлят,
България върви напред,
и със калта, те гдето хвърлят,
ний ще ги сринем във  сметта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...