Защо ли нявга те видях,
зашо ли с теб се запознах,
защо се влюбих аз във теб,
а ти стоиш далеч от мен,
но знай ще дойде този ден,
когато ще се молиш ти за мен!
Ще казваш ти:"Къде ли бях когато с теб се запознах?
Над ясното небе видях
твойта хубост и разбрах,
че искаш ти да си до мен
а държах се аз като кретен,
че сърцето ти бие за мен
а аз отказвах ден след ден,
но знай че веч не е така!
Сега тайно се надявам
и много ще се радвам,
ако ти допуснеш ме до теб
и разчупиш този лед,
който аз ти образувах
и жестоко се преструвах,
че си ми безразлична,
но темата е доста лична.
Само думи ше ти кажа,
че не исках да откажа
исках аз да те прегърна
и твойте устни страстно да целуна,
но се аз срамувах
и много се страхувах,
какво ще кажеш ти
с тези мили твои две очи!"
Но защо е бил този страх
явно в прегрешение сме пак?!?
Такава обич като нашта няма,
но е искренна вий знайте.
Само трябва да се предаде
ключа до другото сърце.
Но знай че пътят е голям
и ще трябва добре обмислен план!!!


                                             НИЕ ВИ ОБИЧАМЕ ОБИЧАЙТЕ СЕ И ВИЕ!!!