11 jul 2012, 23:27

Нашата история

1.1K 1 1

 Две годин тъй щастливи,

 минали със теб за миг,

 още помня онзи допир (във басейна)

 и целувките на следващия ден!

                   Ти не знаеш - но тогава 

                   сякаш ме събуди от съня,

                   в който мислех, че го няма

                   този, който ще ми спре дъха!

А когато с теб се любим,

няма по-щастлива на света,

с друг човек такива чувства 

не бях изпитвала до сега!

                  В твойте ръце топя се 

                  и изгарям цяла от страстта,

                  а ароматът ти остава дълго 

                  по кожата ми след това!

За мен не беше само ти приятел,

а подкрепа в хиляди неща 

и помогна ми да проумея,

че силна съм, дори да съм жена!

                   После ти замина надалече,

                   плаках дълго след това,

                   дните сякаш не вървяха -

                   беше спрял света!

Всяка вечер гледах към звездите,

та нали една от тях за мене беше - Ти,

казвах ти, че те обичам 

и че липсваш ми дори!

                   Чаках дълго да те видя,

                   и когато най-сетне стана това,

                   усетих, че отново съм жива,

                   че има смисъл в деня!

Бях решена на всичко да ти докажа,

че мога да те обичам дори и така,

но, знаеш ли? - себе си залъгвам,

трудно е с друга да те деля!

                     Но в живота се правят компромиси,

                     дори много да боли от това!

                     Щастлива съм, че те имам,

                    обичах те, обичам те и ще продължа!

Две години, тъй щастливи,

с теб минават като миг,

и единствено от нас зависи 

колко дълъг ще е този миг!

               И накрая искам да ти кажа -

               каквото и да стане, знай,

               за мен си повече от приятел,

               ти си Истински Човек!

Затова в сърцето мое 

специално място отредено е за теб!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...