12 mar 2007, 8:12

Нашата любов чертае път

  Poesía
848 0 6



 

Нашата любов чертае път

в днешния ни ден, кошмарен,

че светът стои на кръстопът,

а като нов е той създаден.

Затуй проблемът е глобален,

поставя творческо начало,

подходът ми е интегрален:

романът става огледало

за нормално съществуване -

връх чрез споделената любов,

в среда на конфликтуване,

дъх на преживяването - нов.

 

Святостта е битка безпощадна

с миговете сластни на забрава:

а това на тебе ти допадна,

че злоба в душите не остава.

 

Тиха страст в нашите тела

сътворява буйните идеи

и копнежно те зова:”Ела!”

с букет от свежи орхидеи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мери,
    Коментарът ти е от висшите сфери на страстта. Впечатлява!
  • Привет, Юлия!
    Подкрепата ти за мен значи много!
  • Отговорът - в стих най-хармоничен,
    във музика съдбовна за душата.
    И с прост въпрос - не риторичен,
    зарежда свежест в сетивата!

    Поздрав!
  • Страхотно е!
    Поздравления!!!
  • Да, но веднага се поставят и други въпроси - за творчеството, за подхода в него, за разбирането за нормалното съществуване...А мен ме интересува как читателят достига до всичко това и какъв отговор си дава?!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...