12 mar 2007, 8:12

Нашата любов чертае път

  Poesía
845 0 6



 

Нашата любов чертае път

в днешния ни ден, кошмарен,

че светът стои на кръстопът,

а като нов е той създаден.

Затуй проблемът е глобален,

поставя творческо начало,

подходът ми е интегрален:

романът става огледало

за нормално съществуване -

връх чрез споделената любов,

в среда на конфликтуване,

дъх на преживяването - нов.

 

Святостта е битка безпощадна

с миговете сластни на забрава:

а това на тебе ти допадна,

че злоба в душите не остава.

 

Тиха страст в нашите тела

сътворява буйните идеи

и копнежно те зова:”Ела!”

с букет от свежи орхидеи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мери,
    Коментарът ти е от висшите сфери на страстта. Впечатлява!
  • Привет, Юлия!
    Подкрепата ти за мен значи много!
  • Отговорът - в стих най-хармоничен,
    във музика съдбовна за душата.
    И с прост въпрос - не риторичен,
    зарежда свежест в сетивата!

    Поздрав!
  • Страхотно е!
    Поздравления!!!
  • Да, но веднага се поставят и други въпроси - за творчеството, за подхода в него, за разбирането за нормалното съществуване...А мен ме интересува как читателят достига до всичко това и какъв отговор си дава?!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...