12.03.2007 г., 8:12 ч.

Нашата любов чертае път 

  Поезия
660 0 6



 

Нашата любов чертае път

в днешния ни ден, кошмарен,

че светът стои на кръстопът,

а като нов е той създаден.

Затуй проблемът е глобален,

поставя творческо начало,

подходът ми е интегрален:

романът става огледало

за нормално съществуване -

връх чрез споделената любов,

в среда на конфликтуване,

дъх на преживяването - нов.

 

Святостта е битка безпощадна

с миговете сластни на забрава:

а това на тебе ти допадна,

че злоба в душите не остава.

 

Тиха страст в нашите тела

сътворява буйните идеи

и копнежно те зова:”Ела!”

с букет от свежи орхидеи.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мери,
    Коментарът ти е от висшите сфери на страстта. Впечатлява!
  • Привет, Юлия!
    Подкрепата ти за мен значи много!
  • Отговорът - в стих най-хармоничен,
    във музика съдбовна за душата.
    И с прост въпрос - не риторичен,
    зарежда свежест в сетивата!

    Поздрав!
  • Страхотно е!
    Поздравления!!!
  • Да, но веднага се поставят и други въпроси - за творчеството, за подхода в него, за разбирането за нормалното съществуване...А мен ме интересува как читателят достига до всичко това и какъв отговор си дава?!
  • Чрез първите четири стиха даваш концептуално разбиране за връзката между света и преживяванията на индивида, което споделям
    и приветствам като факт на твоята поезия.
Предложения
: ??:??