20 jul 2008, 20:45

Нашата песен

  Poesía
681 0 3
Един спомен от морето...


Унасям се, очи затварям,
в покоя нощен радио звучи,
за малко от съня открадвам,
пейзаж на спомен от преди.

Заравям пръстите в косите,
долавям пулса на страстта,
един момент, събран от дните,
огрявани от две слънца.

Докосвам те, така реални,
прегърнати в последен танц.
В любовна песен с думи жални,
раздадох всичко във аванс.

Събуждам се и пак я чувам,
по радиото, поздрав е за друг,
а може би това сънувам,
песента на моя топъл юг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...