Нашата песен
Един спомен от морето...
Унасям се, очи затварям,
в покоя нощен радио звучи,
за малко от съня открадвам,
пейзаж на спомен от преди.
Заравям пръстите в косите,
долавям пулса на страстта,
един момент, събран от дните,
огрявани от две слънца.
Докосвам те, така реални,
прегърнати в последен танц.
В любовна песен с думи жални,
раздадох всичко във аванс.
Събуждам се и пак я чувам,
по радиото, поздрав е за друг,
а може би това сънувам,
песента на моя топъл юг.
Унасям се, очи затварям,
в покоя нощен радио звучи,
за малко от съня открадвам,
пейзаж на спомен от преди.
Заравям пръстите в косите,
долавям пулса на страстта,
един момент, събран от дните,
огрявани от две слънца.
Докосвам те, така реални,
прегърнати в последен танц.
В любовна песен с думи жални,
раздадох всичко във аванс.
Събуждам се и пак я чувам,
по радиото, поздрав е за друг,
а може би това сънувам,
песента на моя топъл юг.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
